МОНТЕСОРИ УЧИТЕЛКАТА, наречена още ДИРЕКТОРКА, умее да насочва процеса на развитие на детето и поддържа специално подготвената среда.
Нейната роля е пасивна, а на детето активна.
Най-важната и функция е не толкова да учи, колкото да направлява естествената енергия на децата и да ги свързва с внимателно подготвената среда.
Тя умее да преценява кога детето наистина се нуждае от помощ и кога то може само да се справи със ситуацията.
Учителката поощрява естественото любопитство на детето и му помага да прави собствени избори, за да придобие то независимост и самочувствие. Не се налагат никакви манипулации чрез награди и наказания. Детето само формулира в ума си понятия и идеи от Монтесори материалите за автообучение и забелязва само грешките си, тъй като материалите са с вградения контрол на грешката. Децата постигат вътрешна дисциплина(нормализират се)чрез доброволното повтаряне на спонтанна дейност , която води до умствена концентрация, а учителката помага на детето да се справя само.
Целта на учителката е да подготви децата за истинския живот и да им помогне да развият пълния си потенциал чрез подсигуряване на стимулираща образователна среда ,която поощрява любов към ученето за цял живот.
Просто казано да поощрява децата да си помагат сами . Да дава любов и подкрепа, да подтиква изследователската дейност и любопитство на детето за да може то да научава нови умения, като му се позволява да прави подходящия избор. Ентусиазмът на възрастния изпраща послания на детето, че той цени тази дейност и то е доволно, ако възрастният поощрява работата му, а не се намесва в нея.