СИСТЕМАТА МОНТЕСОРИ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПСИХОЛОГИЯТА

28th Oct 2017

Какво е специфично за Монтесори концепцията от психологична гледна точка?
Монтесори педагогиката е изградена като концепция в началото на ХХ век на
база и на опита на известните детски лекари и психолози Жан Пиаже, Едуард Сеген и
Жан Итар. Тя възприема възгледите и на Лев Симеонович Виготски. Техните теории
насочват към „познанието, ученето (не обучението!) и мисленето“. Според Ж. Пиаже
“знанията се усвояват активно от учещия, а не се възприемат пасивно отвън” ; детето
„учи чрез действие“.
Достойна за уважение е и теорията на Лев Виготски. През 1920г. той създава
теорията за развитие чрез игра. Методът включва ролеви игри в група. Чрез тях се
възпитат у детето способности като самоконтрол, фокус на вниманието, детето
„работи“ концентрирано. Според Л. С. Виготски,, когато детето играе, то „се издига над
себе си“.
Системата на Мария Монтесори е практически ориентирана и се доразвива,
следвайки съвременните психологични теории. Уникална е с това, че една от основните
и цели е да стимулира невропсихологичното развитие на детето. Известни учени
доказват, че „мозъчните клетки на бебето оформят основите за целия сетнешен живот,
като първите три години са критични“ (1997, сп. TIME, “How A Child’s Brain
Develops”). Например Д-р Джейн Хийли, автор на Your Child‘s Growing Mind, казва: „В
моите изследвания на мозъка, не открих нищо, което да не съвпада с наблюденията на
д-р Монтесори за детето.“
За развитието на личността е от особено значение състоянието на нервната
система, от чието ниво на изграждане и развитие зависи самочувствието на индивида и
възможността му да взема решения за справяне с възникналите житейски проблеми .
Ако си представим нервната система като пирамида, в основата й са сетивните системи,
с които възприемаме и се свързваме с околния свят. Те са зрителната, слуховата,
обонятелната, осезателната, тактилната, вестибуларната и проприоцептивната ( има
рецептори, намиращи се в мускули, стави, сухожилия) системи. Във функционирането
на личността настъпва така наречената сензорна интеграция. Тя е неврологичен процес,
при който мозъкът обработва сетивната информация от тялото и средата, за да
организира функционалността на тялото в пространството. Сензорните стимули
провокират детето да възприема, разпознава, организира и интегрира сензорната
информация. Обработката на сензорните процеси води до изследване и опознаване на
света. Следователно сензорната интеграция е в основата на пирамидата. Над нея се
надграждат постуралния контрол, зрително-моторната координация, езиковите,
говорните, социалните, емоционални компетентности, самостоятелността, поведението.
Най-отгоре на пирамидата е ученето като процес, т.е. това, което знаем и можем да го
използваме и прилагаме в различни ситуации.
През последните години има все повече изследвания, доказващи връзката
между движението и интелигентността. Д-р Мария Монтесори, позовавайки се
медицинските си познания и наблюденията си, съумява да включи движението в
обучителния процес.
Според Монтесори концепцията и невронауките, освен движението на цялото
тяло, особено значение се отделя конкретно на ръцете. Според Мария Монтесори
„ръцете са органът на интелигентността“. Ръцете са тясно свързани с развитието на
мозъка поради тактилните сензори за възприемане на материята и околния свят.
Поради тази причина Родителите, следващи монтесори принципите, както и Монтесори
учителите, насърчават децата да докосват с ръце различни форми, повърхности, букви,
цифри, различни материали. Така децата придобиват триизмерна и реална представа за
обектите. Познаването на материята и законите, на които се подчинява, са следвали
човечеството от хиляди години. Боравейки с тази материя, децата се подготвят за
реалния живот, като им се изграждат конкретни навици и усещания за пространство,
допир, форма, обем и за други възприятия на обкръжаващата ги среда. Мисленето им
естествено преминава от нагледно-действено към абстрактно-логично.
Имайки предвид невропсихологичното знание, д-р Мария Монтесори създава
уникална система, следвайки естественото развитие на детето и устройството на
нервната система. В ранното детско развитие тя акцентира на прагматичните умения и
сензомоторното развитие на детето, създавайки „дейности от практически живот“ и
„сетивен материал“.
Посредством материалите в Монтесори зала децата учат както д-р Мария
Монтесори казва „от хващане към с-хващане”. Монтесори последователите активно
ангажират всички сетивни системи на децата. Чрез интеграцията на системите децата
придобиват цялостна представа за материалите и свойствата им, за явленията и
закономерностите на обектите, с които влизат в непосредствен контакт; изследват и
експериментират с различни материали и предмети. В материалите е заложен „контрол
на грешката”. Децата изследват функциите и закономерностите на обектите, много
често без намесата на учител. Чрез „самооткривателство“ формират способности за
импровизация, справяне и позитивна самооценка. Те казват: „Помогни ми да го
направя сам“. Така развиват когнитивните си способности, гъвкавостта на мислене,
планират и организират действията си в подготвена среда.
В Монтесори педагогиката към всяко дете се проявява гъвкав подход, реагира се
според нуждите, интересите, способностите и емоционалността му. Децата усвояват
знания и компетентности според индивидуалния си темп на развитие. Стимулират се
способностите, творческото мислене и креативността. Ако се установи, че някое дете
има нужда от повторения за усвояване на дадени умения, му се предоставя
необходимото време и пространство.
Според принципите в детската психология децата не бива да се сравняват едно с
друго, а със самите себе си. Стимулират се техните силни страни, а слабите не се
критикуват. Така се избягва фрустрацията и усещането, че детето не се справя. Влияе се
на самооценката, самочувствието и самоуважението им, което е много важно за
формирането на личността. Тези принципи се използват и в Монтесори системата.
Монтесори педагозите стимулират и развиват различните типове мислене – образно,
двигателно, пространствено, лингвистично и дават възможност на децата да се
обучават според типа си мислене. Така се развива множествената интелигентност.
В учебния процес се преминава през няколко съществени етапа. Първо
Монтесори учителят презентира конкретен материал. След това се дава възможност
детето да се запознае с материала, да експериментира. То има възможност да обработи
и анализира получената информация и да усвои знанието, което е трайно във времето,
защото използва всичките си сетива. Последната стъпка е да генерализира придобития
опит и да го пренесе в нова ситуация, а защо не и да го сподели с друг.
Наблюденията показват, че в Монтесори група успешно може да се наблюдава
протичането на групов процес и групова динамика, независимо от смесените възрасти
на децата. Те се насърчават да си помагат, а не да се съревновават. Провокират се да
търсят повече от един вариант за решаване на даден казус. Така се развива
въображението и способността им да виждат различните страни и гледни точки на едно
и също нещо. Учат се също и да са толерантни към мнението на останалите.
Следователно се учат да поемат отговорност както за себе си, така и за другите.
Насочват се да се вслушват в своите нужди, в нуждите на другите, учат се на емпатия и
на вътрешна мотивация.
Децата в Монтесори среда се стимулират да правят свободен избор, както и да
носят отговорност за направения избор. Възрастните подготвят средата и провокират
децата сами да изграждат граници във времето и пространството, следователно се учат
на самодисциплина.
Едно от най.ценните постижения на Монтесори концепцията е, че децата се
насърчават да са самостоятелни още преди да навършат 3 години. Впечатляващо е да се
видят малки деца, които сами си приготвят част от храната, сервират, отсервират, мият
приборите си, почистват си мястото; сами белят с белачки плодове и зеленчуци;
споделят. Чрез тези дейности се развиват фините моторни умения, зрително-моторната
координация, самостоятелността и адаптивността им. Формират качества като
самостоятелност, независимост и самооценка. По този начин децата придобиват
самочувствие, отпадат им психологичните бариери, че не моат да се справят с
определени житейски ситуации, защото те ежедневно работят върху преодоляването
им.
В обучението и възпитанието се обръща внимание на индивидуалните интереси
на децата. Предизвикателство е да се балансират свободата и дисциплината, както и да
се стимулират вродените способности. Един от принципите е „Дисциплина в
свободата“. Следвайки принципа, родителите и учителите спомагат детето да формира
самочувствие, увереност, отговорност, самодисциплина. Детето само взема решение, а
възрастният наблюдава и насочва при необходимост детето. Целта е да го провокира да
мисли и действа самостоятелно в определени граници.
В Монтесори среда децата свободно се движат. Те учат директно от
материалите, от другите деца, от околната среда.
Учебната програма обхваща всички области на знанието и познанието, а именно:
прагматични умения от реалния живот; сензорни умения; език и математика; науки;
спорт, готварство, креативности. Науките не се учат изолирано, а естествено
преминават от една в друга. Освен това децата развиват и други умения като грижа за
околната среда. Имат зеленчукова, цветна, овощна градина; грижат се за животни.
Също така децата се учат на грижа за другите. Това естествено се случва в смесените
групи. Целта е малките деца да се учат от големите, а големите се учат на търпение и
толерантност. Те се учат на естетика и екология. Материалите, до които се докосват са
изработени от естествени материали, но се запознават със свойствата и на другите.
Според Мария Монтесори е важно да се зачита уникалността на всяко едно дете.
Поради тази причина децата се обучават индивидуално или в малки групи. За тях няма
единна програма, а има индивидуално развитие, следват се способностите на детето.
Възгледите на Мария Монтесори са актуални и днес. Счита се, че са уникални,
иновативни, както в педагогиката, така и в терапията. Много известни личности в
световен мащаб са били възпитаници на Монтесори педагогиката. Едни от тях са
Jacqueline Kennedy Onassis, създателят на Amazon.com – Jeff Bezos, създателите на
Google – Sergey Brin and Larry Page, създателят на Wikipedia – Jimmy Wales,
собственикът и главен редактор на The Washington Post -: Katherine Graham, Нобелов
лауреат за литература – Gabriel Garcia Marquez и много други.
В България още преди двайсетина години е известна Монтесори терапията,
която се прилага и до днес. Използва се за деца със специални нужди и във времето е
доказала своята полза и ефективност.
В Монтесори концепцията са заложени няколко важни психологични принципа,
а именно ред във времето, ред в пространството, ред в отношенията. Те се основават на
дисциплина и самодисциплина, на подготвена среда, на отношенията. Семейството се
включва в цялостния процес. Всички членове от семейството се насърчават да
съобразяват собствените си нужди с нуждите на другите и да ги степенуват по важност.
Решенията се вземат, като се вземат под внимание индивидуалните нужди на всеки
един. Освен това, следвайки принципите, в отношенията по между им няма обвинения,
наказания или награди. Има анализи и решения на възникналите казуси.
Приложението на Монтесори системата дава чувство на удовлетвореност на
децата, на семейството, на Монтесори преподавателите. Тя дава чувство на
удовлетвореност и на нас, психолозите.
Когато виждаме свободни в мисленето си, усмихнати и щастливи деца и техните
родители, докоснали се до съкровищницата от знания и умения, с които ги е дарила
системата на Монтесори, това ни вдъхновява да бъдем посланици на идеите й.
Библиография:
[1] Терзийска, М. Димитър Кацаров и движението за ново възпитание.С., 2013.
[2] Ayres J., Sensory Integration and the Child: Understanding Hidden Sensory Challenges,
Western Psychological Servises, 2005
[3] Киршнер, М., Мобер, Н., Я развиваюсь с Montessori, Москва, 2016
[4] Seldin, T., How to raise an Amazing child the Montessori way
[5] Absorbent Mind, Maria Montessori
[6] http://www.archive.org/details/absorbentmind031961mbp
Жулиета Темникова
Клиничен, Детски психолог